Търси Български English
НСИ отчете тревожни тенденции за обхвата и отпадането в предучилищното и училищното образование
 
Интернет сайт "Амалипе"
 
08.05.2016
 
Тревожни тенденции в образованието през 2015 г. очертават данните на Националния статистически институт, публикувани в края на април. Сериозно увеличаване на броя на напусналите училище, съпроводено с намаляване на нетния коефициент на записване – при това, за всички етапи и степени на предучилищно и училищно образование, алармират за наличието на системни проблеми в училищната система. По същество, относно нивата на отпадане и записване българското училище се връща към тежките 2008 и 2009 г., когато сътресенията около закриването на стотици училища оставиха извън класните стаи хиляди деца. Лекото подобрение през последните 5 години навеждаше анализатори на мисълта, че системата е успяла да намери необходимимия баланс в условията на делегирани училищни бюджети и оптимизация (свързана преди всичко със закриване на по- малките училища и изграждането на средищни). Негативните цифри от последната година обаче индикират системни проблеми. Какво стои зад цифрите, доколко устойчиви са тревожните тенденции, кои са причиняващите ги проблемни области и какво може да се направи?
 

 

 
Цифрите
 
Прегледът на цифрите еднозначно показва чувствително увеличаване на напусналите училище и намаляване на нетните коефиценти за записване през 2015 г. Това се отнася за всички степени и етапи на образование:
 
1. В предучилищно образование са включени 232 хил. деца, което е намаление с 3,8% в сравнение с 2014 г. Нетният коефицент на записване намалява с 1,9 процентни пункта и достига нива от 81%. Т.е. 19% от родените в България деца на възраст 3-6 години дори не са записани в детски градини. Този процент би се вдигнал още ако се вземат в предвид децата, които са записани, но посещават градина рядко или не я посещават.
Намаляването на децата в детските градини е нов феномен, след като през предходните 13 години тенденцията бе възходяща и броят на записаните деца се увеличи от 199 206 през 2001/02 учебна година до 241 123 през 2014/15. Като тенденция обаче започна още през предходната година, когато увеличението на записанте деца бе минимално;
 
2. Чувствително увеличение на напусналите училищното образование през 2015 г.: общо 21 146 ученика от общо 749 094 са напуснали училище, което представлява 2,82%. Т.е. училище са напуснали 3352 ученика повече от предходната 2014 г., а процентът на отпадналите се е вдигнал от 2,36% на 2,82%. Нетният коефицент на записване спада във всички етапи до:
 
2.1. незапомнено ниските 93,2% в начален етап I – IV клас: дори през тежката 2009/10 учебна година в начален етап бе записан по-висок процент от родените в България деца – 93,4%, да не говорим за периода от 2002 до 2006 г., когато – поне "на книга" – в началните класове бяха над 99% от децата. Спадът в този етап е с над процент и половина за една година – от 94,8% отчетени в края на април 2015 на 93,2%. Негативната тенденция обаче е от две години;
 
2.2. незапомнено нисък е обхвата и в прогимназиален етап V – VIII клас – 78,3%. Спадът в сравнение с предходната година е по-малък (през април 2015 г. НСИ отчете 78,6%), но негативната тенденция е дългосрочна: от четири години.
Така понастоящем между една пета и една четвърт от българските деца на възраст 11–14 г. не учат в прогимназиалните класове на българските училища;
 

 

2.3. спадът в средното образование е с 0,7%: от 82,2% през април 2015 г. на 81,5% година по-късно. Негативната тенденция е от две години, след като през април 2013 г. бяха отчетени 83% обхват.
Цифрите сами по себе си са стряскащи. Ако средният брой на учащи в паралелка в дневна форма на обучение в общообразователните училища е 21, за една година са напуснали ученици за над 1000 паралелки! Още по-стряскащо е, че това се случва във всички етапи и степени, а негативната тенденция е от поне две години.
 
"Размерът на бедствието" е по-малък, ако от тази цифра извадим заминалите за чужбина, но дори и тогава остава стряскащ, а думата "бедствие" звучи не само в метафоричен смисъл. В своята методология НСИ групира напусналите училище в три категории: "заминали в чужбина", "напуснали поради нежелание" и "напуснали поради семейни причини". Ако приемем, че заминалите за чужбина трудно могат да бъдат задържани в училище, а някои от тях продължават своето образование в съответната държави, то като "отпаднали" можем да приемем другите две категории. В този случай отпаднали през изминалата година са 11257 ученика спрямо 10443 през предходната, т.е. налице е увеличение от 814 отпаднали
 
 

 

Отвъд цифрите

Какво може да бъде определено като причина / причини за ръста на отпадналите и за спада в нетните коефиценти на записване? През 2014/15 година българското училище не претърпя някакви катаклизми или сериозни трансформации, които могат да "отприщят" негативните тенденции. Като цяло средата остана същата. Вероятно зад тревожните цифри се крият системни проблеми, които остават незабелязани под повърхността.
 
Както НСИ, така и МОН не публикуват информация за отпадналите по типове училища. Това затруднява всеки опит за анализ на проблемните фактори и области, стоящи зад цифрите и тенденциите. Все пак, макар и индиректно, информация може да бъде ползвана – събираната в рамките на различни проучвания.
 
Външна оценка на въздействието от изпълнението на проект "Всеки ученик може да бъде отличник", осъществена от агенциите "Проксима Консулт" и "Глобал метрикс" през февруари – май 2015 г. ползва данни на НСИ за група училища в селските райони с преобладаващ процент на ромски ученици. Изследването представя динамична картина на отпадащите ученици в тези училища за периода от 2008/09 г. до 2013/14 учебна година, като те са разделени в 2 извадки: основна (в която е реализиран проекта за превенция на отпадането на ромски деца "Всеки ученик може да бъде отличник" на Център "Амалипе" ) и контролна (в която тази интервенция не е реализирана). Изследването показва три важни тенденции, свързани с отпадането на учениците:
 
1. Посочената група от училища с преобладаващ процент ромски ученици (повечето – ситуирани в селските райони) започват разглеждания период с чувствително по-висок процентна отпадащите – 9% годишно в училищата от извадката спрямо 2,45% средно за страната. Т.е. налице е група училища, в която нивата на отпадане са в пъти по-високи от средните за страната;
 
2. През изследвания период от 2008/09 г. до 2013/14 учебна година в училищата от контролната извадка се наблюдава сериозно влошаване на проблема с отпадането на фона на лекото подобрение на национално ниво: до 14% през 2013/14 учебна година в училищата от контролната извадка спрямо 2,34% средно за страната;
 
3. В същото време изследването регистрира положителна тенденция в училищата от основната извадка: това са училища с характеристики, аналогични на тези от контролната: преобладаващ процент ромски ученици, относително по-малък брой ученици, като повечето училища са ситуирани в селските райони. В тях, в резултат от целенасочената интервенция по проект "Всеки ученик може да бъде отличник" процентът на отпадащите намалява, при това – с по-бързи темпове от средните за страната. В края на периода той все още е по-висок от средния за страната, но е чувствително по-нисък от годишния процент в аналогичните училища от контролната извадка: 2,34% на усреднено национално ниво, 3,6% в основната извадка (училища с интервенция) и 14% в контролната извадка (училища без интервенция).
 
 
Трите тенденции ясно показват, че говорейки за "училищната мрежа" като цяло по въпроса за обхвата на учениците, ние използваме много висока абстракция със съмнителна евристична стойност. По същество, съществуват поне две или дори три "училищни мрежи". В едната от тях отпадането е огромен проблем, застрашаващ самото съществуване на училищата. При това, този проблем се влошава през последните години на фона на относителното запазване на статуквото и дори леко подобрение на национално ниво до 2015 г. Колко училища са част от тази "мрежа" и колко ученици се обучават в тях е въпрос, на който експертите от МОН следва да дадат отговор. Въпрос на политическо решение също така е в тези училища да се предвидят целенасочени мерки за намаляване и превенция на отпадането: колкото по-мащабни и скорошни са те, толкова по-голям е шансът за успех. Подобни проблеми съществуват и в неизвестен брой аналогични училища, в които обаче е налице сериозна положителна тенденция за преодоляването им, дължаща се на инициативност от самите училища и партниращи НПО. Доколко тази тенденция е устойчива, дали е обратима и как да се ангажират повече училища в прилагането на подходящи интервенции за намаляване на отпадането са сериозни въпроси отнасящи се към тази група училища.
 
 
Моята теоретична хипотеза е, че влошаването на показателите за обхвата и отпадането от училище, регистрирано от НСИ на национално ниво през април 2016 г. трябва да бъде търсено в групата училища с най-сериозни проблеми в тези насоки. Отпадането е концентрирано в определена група училища и влошаването на показателите в тях е толкова сериозно, че постепенно "изяжда" лекото подобрение в останалите училища и задава негативен "тренд" на национално ниво. В същото време положителна промяна не само е възможна, но е видима в – макар и ограничени като брой – училища с аналогични социално-демографски характеристики, в които се реализира подходяща интервенция за намаляване и превенция на отпадането: пример в това отношение са 170 училища, участващив проект "Всеки ученик може да бъде отличник" (http://romadevelopment.org/index.php/bg/ ).
 
Посочената хипотеза следва да бъде верифицирана чрез по-мащабно изследване. Тя води до определени идеи за дейности, които могат да предприети, за да се обърнат негативните тенденции.
 

 

 

Детайлен анализ на причините и предложения за превантивни мерки очаквайте в секция "Публикации" на уеб-страницата на Център "Амалипе" на http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1
 

 



Новите публикации в Анализатор

Електронна заявка за предоставяне на безвъзмездни консултации
  • Osi.bg
  • Politiki.bg
  • Ethnos.bg
  • Opendata.bg
  • За нас
  • Контакти
  • Партньори
  • Консултиране

  • Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License
    ©2011 Институт "Отворено общество" - София