Търси Български English
Оперативна програма "Региони в растеж"
 
Ваня Григорова, Боян Захариев
 
юли 2015
 
Оперативната програма "Региони в растеж" (ОПРР) е инструментът за прилагане на регионалната политика в България. Предвид оскъдността на останалите ресурсите, това всъщност е един от основните инструменти за публични инвестиции. Ако бъде добре използвана, ОПРР потенциално може да има голям принос за ромското включване.

Голяма част (54%) от програма "Региони в растеж" през следващия програмен период ще се реализира чрез така наречените Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Нуждите на ромската общност по принцип са добре описани в ОПРР на национално ниво, но няма как да се прецени точно какъв ресурс ще бъде насочен за разрешаването на проблемите на ромската общност, тъй като проектите например в ИПГВР са обобщени за по-големи територии, част от които са ромските квартали. В ОПРР има разписани междинни и крайни цели. Предвиден е и междинен преглед на резултатите.
 
Според изследване на Асоциация "Интегро" само в две общини могат да бъдат намерени списъци на участниците в обсъжданията и в тези списъци няма ромски представители. Изводите са основани на разгледани 11 от общо 39 плана на едни от най-големите български общини, които са характерни и с присъствие на голям процент ромско население. За някои от останалите има сведения на партньорски на "Отворено общество" организации, че представители на ромската общност са присъствали. Повечето общини обаче не са включили представители на ромите в процеса на стратегическо планиране, което предполага, че не са отчетени нуждите и очакванията на самите роми, както и че липсва становището им по причините и начините за разрешаването на проблемите. Няма данни дали някои от експертите, работили по ИПГВР, са от ромски произход.

Във ОПРР са изредени поредица показатели, които описват целите на оперативната програма. Прави впечатление, че съставителите са опитали да включат всички области от обществения живот, всички проблеми, но с минимално подобрение. Например до 2023 г. броят представители от маргинализирани групи, включително роми, които се ползват от модернизирана социална инфраструктура, трябва да достигне 3 292 лица.
 
В ОПРР не е отразено влиянието на жп транспорта върху живота на ромите. Пътническият железопътен транспорт има социални функции във всички европейски държави. Редуцирането на жп линиите допълнително ще допринесе за обезлюдяването на регионите. Без достъпен превоз гражданите няма как да продължават да обитават икономически неразвити райони и да работят в други населени места. Намеренията за редуциране на жп мрежата противоречат на заявените цели за подобряване на свързаността и достъпността регионите и свързаната с тях базова инфраструктура. Противоречат и на предвиденото в политиката за развитие на селските райони подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура.
 
През 2014 г. в България имаше поредица природни бедствия. В резултат жилищата на стотици хора бяха разрушени, десетки граждани станаха жертви на пороите. Много от тях – възрастни и деца от кв. Аспарухово, гр. Варна, основно от ромската част на квартала. Това беше и поредната илюстрация за нуждата от временни жилища.

ОПРР обаче не изглежда да предвижда превантивни действия в случай на природни бедствия или евикция. Неадресиран остава и проблемът с укрепване на язовирите, които станаха причина за част от наводненията (възможно е на този проблем да е обърнато повече внимание в други оперативни програми).

В предишния планов период започна осъществяването на няколко проекта за социални жилища. Имаше градове, в които те срещнаха яростен отпор от страна на представители на мнозинството, до голяма степен провокиран от националистически организации. Въпреки това бяха одобрени и беше даден старт на изпълнението им. Основен проблем при тях е, че се предвижда нуждаещите се да бъдат настанени в социалните жилища само за три години. Тежкото социално-икономическо състояние на потенциалните ползватели обаче не дава надежда, че те ще могат да си позволят да закупят или наемат друго жилище след този период. Програмата и проектите не дават отговор на въпроса какво ще се случи с наемателите на социални жилища след това, по-специално с онези от тях, които не успеят "да стъпят на краката си" и продължат да имат нужда от подкрепа в жилищен план.

Някои от общините са включили в зони за въздействие по ИПГВР градски територии със съществуващо незаконно строителство на сгради, служещи за единствено жилище на семейства от ромската етническа група, но по сведения на представители на НПО и на общински служители са затруднени да осигурят средства за изработване на подробни устройствени планове (ПУП), което може да се яви пречка за включването на тези територии в обхвата на последващи проектни предложения.

В месеците преди местните избори 2015 г. някои общини започнаха да "изчистват" терени от незаконно построени жилища, очевидно с цел повишаване на одобрението от страна на мнозинството. Преди управляващите на местно или национално ниво да са предвидили други възможности за настаняване на гражданите, които ги обитават. Предизборните акции ще струват много скъпо на уязвимите групи, оставени без подслон.

От презентациите на процеса по приемане на програма "Региони в растеж" е видно, че е било проведено обществено обсъждане, преди тя да бъде изпратена на Европейската комисия. Финалният вариант е съставен след изпратените коментари и неприсъствено съгласуване в рамките на тематичната работна група.
 
 
 
Оперативна програмата "Региони в растеж" декларира, че прилага 10-те основни общи принципа относно приобщаването на ромите. Особено често е позоваването на принципа "явно но не изключващо”, което оставя впечатление, че авторите го ползват като препоръка за одобрение и етикет за автентичност. Изводи доколко тези принципи ще бъдат прилагани впоследствие, можем да направим само въз основа на изготвените ИПГВР.

Според анализа на интегрираните планове на 11 общини поради непознаване на спецификата на общността, взаимното неразбиране и недобрата комуникация между местна власт и общност в повечето случаи самите роми остават изолирани от тези процеси. Предприеманите действия, част от които не отговарят на реалните нужди, остават неразбрани и неприети от ромската общност. От друга страна, поради липса на информация и адекватно представяне, този процес остана неразбран и неприет и от представителите на мнозинството, като се задълбочава недоверието и се засилва убеждението, че тези действия привилегироват ромите.

Не е поставен акцент и не могат да бъдат открити планирани мерки по отношение на неравнопоставеността на жените в ромските общности. Ниската грамотност сред тях и слабата им гражданска активност във всички обществени сфери са едни от ключовите фактори за незаинтересоваността на техните деца към образованието и затруднения интеграционен процес. Обучението, насочено тъкмо към ромските жени, би трябвало да бъде застъпено в Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, но по програма "Региони в растеж" биха могли да бъдат предвидени различни елементи от социалната инфраструктура в помощ на жени – например на жертвите на домашно насилие. Като цяло в ромските общности изглежда не се предвижда изграждането на нова социална инфраструктура или обновяване на съществуващата, която е много оскъдна.
 
 
 
В ОПРР са описани финансовите нужди за постигане на поставените цели по източник на финансиране. Целите обаче са минимални в сравнение с нуждите. Това нямаше да бъде проблем, ако европейските фондове са допълващи към дейностите, финансирани от националния бюджет. За съжаление оперативните програми са почти единствен източник за развитие, поради което няма как да се получи взаимно допълване и усилване между национални политики и европейски проекти. В тази връзка видимо подобрение на условията на живот както в ромската, така и в останалите уязвими общности едва ли ще бъде регистрирано след приключване на програмния период 2014-2020.
 
 
Според Националната стратегия за интегриране на ромите 40% от ромите обитават жилища без водопровод, 80% - жилища без тоалетна. Изграждане на водопровод и канализация в населените места с предимно ромско население не може да бъде открито в програмата. ВиК дейностите въобще не са неин приоритет, а са част от Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Техният обхват е твърде ограничен. А самите планове включват само части от ромските квартали, намиращи се на територията на общината, за която е изготвен ИПГВР. По този начин на края на периода вероятно ще може да бъде отчетен някакъв напредък, но той със сигурност няма да е съществен.
 
 
 
Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
 

Интегрираните планове за интегрирано градско развитие (ИПВГР) са основният инструмент на регионалната политика по отношение на селищната мрежа в България.

Бенефициенти по схемата за финансиране на ИПГВР са общините: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, В. Търново, Сливен, Шумен, Добрич, Ямбол, Перник, Враца, Габрово, Казанлък, Благоевград, Видин, Кърджали, Карлово, Кюстендил, Търговище, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Петрич, Дупница, Свищов, Смолян, Велинград, Лом, Гоце Делчев и Панагюрище.
 
В настоящият кратък обзор проследяваме какво е предвидено в ИПГВР на Столична община по отношение на приобщаването на ромите и подобряване на условията на живот в кварталите с ромско население в столицата.
 

В ИПВГР има определени няколко вида зони за въздействие.

Зона за въздействие 0
Зона за въздействие 0 е определена като "Зона на публични функции с висока обществена значимост" Това е центърът на града с включените в него паркове - Борисова градина, Ловен парк и Южен парк
Зона за въздействие И1
Тя е определена като "Зона с потенциал за икономическо развитие" и включва БАН 4ти километър, местността Къро, СПЗ Слатина, НЗП Искър, 7ми и 11ти километър.

Зона за въздействие - С1, определена като "Зона с преобладаващ социален характер – Запад". В нея са включени жилищните квартали, Сердика, Разсадника-Коньовица, Илинден, Света троица, Фондови жилища, Захарна фабрика, Гевгелийски, Западен парк, Красна поляна 1-3, квартал Факултета, Западен парк, местност Смърдана. Тази зона е от особено значение за интеграцията на ромското население, защото в нея се намира един от най-големите ромски квартали в страната – Факултета. Компактно ромско население в значително по-малки групи има и в останалите квартали в зоната за въздействие.
 
 
От гледна точка на приобщаването на ромите най-важно значение имат инвестициите в зоните с преобладаващ социален характер. Кварталите с ромско население като цяло имат значително по-лоша техническа и социална инфраструктура от останалите. В някои случаи обществена инфраструктура въобще липсва.

Съгласно 10-те основни общи принципа за приобщаването на ромите е препоръчително ромското население да участва във всички етапи от осъществяването на интервенции, които пряко го засягат. Това означава на първо място участие в публичните обсъждания още в етапа на планиране.

В зоната за въздействие С1 "Северозапад-Запад" са проведени обществени обсъждания с управители на етажните собствености. В квартал "Факултета" няма етажни собствености, а еднофамилни къщи. Така че е съвсем логично той да бъде изключен от това обсъждане, въпреки немалкия си размер. Други обществени дискусии в зоната за въздействие C1 изглежда не са провеждани. Обявеното социологическо проучване, данни от което не са публикувани, обхваща кварталите Надежда, Свобода, Връбница, Обеля, Толстой, Модерно предградие, Захарна фабрика, Илинден, Света Троица, Гевгелийски, Западен парк, Красна поляна и Разсадника. В тях също живее ромско население, но не в толкова голяма и компактна група като квартал "Факултета".

В снимковия материал към представянето на Зона С1 квартал "Факултета" е представен със 7 снимки от общо 132.

В информацията за публичните обсъждания нямаше публикувано съобщение за проведени обсъждания на територията на квартала или с негови жители или представители.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие според инструкцията на МРРБ представлява "съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони за въздействие в градовете." Той "интегрира политики и обединява разнородни участници за тяхното съвместно провеждане."

По-нататък в документа се казва, че "ИПГВР цели трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на дадена градска територия, чрез интеграция на всички дейности в плана по такъв начин…, че цялостното въздействие на плана да превишава сбора от въздействието на отделните му съставни части, ако те бъдат осъществени по отделно."

"Разнородните участници" би трябвало да включват и представители на най-уязвимите групи на дадената територия, макар че това не е задължително. Могат да бъдат подбрани за дискусия само някои от заинтересованите групи, които могат да бъдат повлияни позитивно или негативно от ИПГВР. Затова е интересен въпросът кои от многобройните разнородни участници действително взимат участие в обществени дискусии. Трябва да се отбележи, че в повечето случаи обществените дискусии са планирани, организирани и осъществени по инициатива на колективите, разработващи ИПГВР, вероятно в консултация с възлагащата община. Така че съставът на участниците в дискусиите до голяма степен отразява разбирането на местната власт и експертната общност в сферата на градското планиране за това чие мнение, чии поглед към града и чии очаквания за неговото развитие са важни и заслужават да бъдат отразени в стратегическите документи за развитието на града.
 

Допълнителна Зона за въздействие И2, определена като "Зона с потенциал за икономическо развитие – Север". Тя включва Задгаров район, НЗП Военна рампа, НЗП Илиянци. В тази зона също има ромско население, съсредоточено в отделни джобове на бедност. На някои места в зоната има незаконно заселили се, които обитават изоставени стопански и промишлени постройки. Тя е и място, където се развиват различни икономически дейности, осигуряващи препитание за някой от най-бедните обитатели на града.

Допълнителна Зона за въздействие - С2
, определена като "Зона с преобладаващ социален характер - Североизток". В тази зона влиза и квартал Христо Ботев с преобладаващо ромско население. Освен него са включени още жилищните квартали Хаджи Димитър, Сухата река, квартал Васил Левски, жилищни и квартали Левски В и Г.

Определението "допълнителна” по отношение на зоните на въздействие означава, че там ще бъдат насочени по-малко публични средства за по-малко проекти и въздействието няма да е толкова голямо, колкото в основните райони.
 

ИПВГР на град София (Столична община) е един от плановете с най-ясен акцент и върху инвестициите в кварталите с преобладаващо ромско население. Това го отличава от ИПВГР на останалите големи градове, а и на по-малки градове, разработили ИПВГР, някои от които имат значително ромско население почти без да са предвидени мерки за неговото приобщаване. Но дори в ИПВГР на град София ромското приобщаване не е основен приоритет, а участието на ромското население и негови представители, поне на етапа на планиране, изглежда непропорционално слабо. Възможно е това да се промени в хода на реализацията на ИПВГР, но то ще изисква усилия по изграждане на подходяща система за обществени консултации, която да е отворена и към най-маргинализираните групи, да е справедлива и отзивчива.
 
 
 
Анализът в pdf формат с препратки и пояснения можете да свалите от тук.


 



Новите публикации в Анализатор

Електронна заявка за предоставяне на безвъзмездни консултации
  • Osi.bg
  • Politiki.bg
  • Ethnos.bg
  • Opendata.bg
  • За нас
  • Контакти
  • Партньори
  • Консултиране

  • Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License
    ©2011 Институт "Отворено общество" - София